10 признака, че си пораснал

Когато бях малка, много много ми се искаше да порасна по-бързо. Исках да съм “като големите”, да мога да върша всички неща, които и те, а не да ми казват ” филма не се препоръчва за деца под 12 години, марш в леглото”.


Сега, когато няма филм, който да е забранен за хора на моята възраст, се връщам с умиление към онези дни и си мисля “глупаво дете, да си беше останало малко”. Никой не те предупреждава, че с порастването, освен филмите се появяват и други, по-сериозни и отговорни неща. Както и никой не ти казва, кога точно се считаш за порастнал. 
Какво означава да си възрастен? За мен лично, това е състояние на духа, нямащо нищо общо с ЕГН-то. Ти си толкова, на колкото се чувстваш. Но пък има някой малки признаци, които показват, че вече сме се променили. Не сме деца. И те са толкова простички, че почти не се забелязват.

 



* Още ям бисквити за закуска, но, вместо с прясно мляко, ги преглъщам по-лесно с горчиво кафе.
 
* Заменям и прясното мляко преди сън с чаша вино, за отпускане на нервите.
 
* Осъзнаваш, че порастваш, когато все по-рядко се виждаш с приятелите си, просто защото нямате време, погълнати от ежедневните задачи на собствените си животи.
 
* Бавно, семейството ти преминава от фазата ” млада си, живей си живота” към ” не мислиш ли, че е време да си намериш някого и да се омъжиш”.
 
* Нямаш нужда от ничие позволение да вършиш каквото си поискаш и да ходиш където си поискаш, но все пак предпочиташ да оставиш излизанията до късно за уикенда, за да се наспиш хубаво на следващия ден.
 
*  Когато споделиш възрастта си с някое дете, а то озадачено започне да смята колко години си по-възрастен от него и в крайна сметка не успява, защото не може да преброи до толкова.
* Когато трябва сам да мислиш за пране, чистене и миене, за да не затънеш до ушите в мръсотия.
 
* Когато започнат да се появяват покани за сватби на приятелките ти от гимназията.
 
* Когато започнат да се появяват на бял свят бебетата на приятелките ти.
 
* Когато преминеш от фазата “мама и тате не са хора, те са родители” към фазата “мама и тате не са родители, те са хора” и осъзнаеш, че те няма винаги да са до теб, и те обземе страх и притеснение.
 
 
Всъщност, няма значение на колко години си. Важното е как се чувстваш, как живееш. Важното е колко пъти дневно се усмихваш и как показваш на близките си, че са важни за теб. Ако го правиш всеки ден, а в очите ти грее детския блясък и чистота, възрастта е просто едно число.

3 Comment

  1. Напълно описваш и моите мисли понякога! Чудесна статия CHRISTI <3

  2. Много благодаря! :* :* :*

  3. Страхотна статия, Хриси! 🙂 Благодаря ти!

Leave a Reply