Хванати в капана или разходка в стария Пловдив

Обожавам да пътувам. Без значение дали с автомобил, самолет, автобус, обожавам чувството да се местиш от едно място на друго, да виждаш места, които не си виждал, да срещаш нови хора, да научаваш нови неща, да се загубиш.

Губенето на ново място е може би едно от най-зареждащите преживявания. Защото, когато си изгубен и в крайна сметка намериш правилния път,  никога вече не си същият. Загубването в друг град, помага да намериш и частица от себе си, изгубена в сивото ежедневие на живота.

Това ми се случи и преди няколко седмици, попадайки в Капана на стария Пловдив. Първата ми разходка в Пловдив. И бях привлечена и уловена в примката на  Капана…



Не, това не е примамка, която се вдига, когато стъпиш на нея и увисваш във въздуха ужасен. Капана е местност в центъра на града. Името и идва от факта, че всички улици се пресичат под ъгъл, различен от 90 градуса, както е при повечето нормални улици. Така, на всеки кръстопът се образуват малки “островчета”.  Уличките, тесни и в повечето случаи павирани, напомнят за отминали времена, вдъхват спокойствие. Сградите, високи, боядисани в жълто-кафявата гама, на места целите покрити в зеленина, но модернизирани, често с изрисувани врати и гаражи. Място, където изкуството спокойно може да се настани, да поседне и да се чувства удома си.
Може би тази приятна атмосфера беше причината да не се паникьосам, когато осъзнах, че, в опита си да открия една определена улица, обикалям в кръг без особен прогрес. Нямах против. В един момент забравих за целта си и просто се наслаждавах на момента: прохладно утро, хората тепърва се събуждат и раздвижват за новия ден, мирише на прясно изпечени закуски и кафе… Рай

След като, в крайна сметка, стигнах до където трябваше, отидох да се разходя и из останалата част на стария град: джамията, римският амфитеатър, малките улички. Помислих си: прекрасен град, прекрасна атмосфера. И, въпреки че според източници градът е построен в Австрииски стил, напомнящ на Виена,  аз усетих духа на романтичната  Верона… Но е по- хубаво, защото си е тук, удома.


Leave a Reply