Фотодневник: Южна Италия – Бари, Алберобело, Матера

Още от малка бях чувала за красотите на Италия – за живописната история, за хранещите душата гледки и незабравимите преживявания. Като всяко малко дете си създадох недостижимата мечта, че някой ден и аз ще ги видя. Сега, когато пораснах, разбрах, че не е нужно само да мечтаеш, а трябва да си поставяш цели и да ги реализираш.
 
Това беше главната идея, когато реших, че е време да посетя Южна Италия и да се убедя с очите си колко величествена и красива е тя. За всеки, на който му е омръзнало от големи, сиви, скучни градове – сърдечно препоръчвам веднага да се ориентира към Адриатика.
Въпреки, че времето, с което разполагах беше много малко – само 4 дни! – успях да вкуся от мириса на чистия морски бриз и току-що изпечената пица. 🙂




 
Пътуването ми започна от малкото градче Бари, на самия бряг на Адриатическо море. Град с много история, запазена въпреки дългите години. Първата ми спирка, разбира се, беше красивият плаж и много посещаваното пристанище, което въпреки не толкова големите си размери, отговаря за огромна част от вноса и износа в страната. Не на заден план, остана и катедралата на Св. Никола Чудотворец. Тя се намира в самия център на „стария град”, с внушителни размери и изключителна архитектура.

 

 

 

 

 

 
Една разходка из малките тесни улички на града ще ви остави с усещането, че сте с поне 1 век по-назад във времето. Със сигурност обаче, ако човек цени собственото си пространство няма да се чувства в свои води в място като това. Всички разговаряйки си на висок глас, съседки си подават солница през терасата, обсъждат дневните новини през отворените си прозорци – изобщо лудница! Цялата тази олелия е точно това, което най-много ми хареса. Липсва сърдития съсед, който ти се кара да не викаш, да намалиш музиката или други подобни, дори по-вероятно е да си вземе столче и моментално да се присъедини към събралата се компания. Весело им е на тези хора! 🙂

 

 

 

 
 

 

 
Моето пътешествие продължи към Алберобело. Като цяло нищо не очаквах да намеря там, просто  обикновено малко селце, но „уви” бях изключително удивена от стила и белотата на това място. Така наречените „трули” са малки каменни къщи, които на покривите си (които отново са направени от камък) имат специфични знаци. Това, което успях да науча от местните е че всеки един от тях има своето значение – здраве, щастие, благоденствие и безброй други. След изморителна обиколка по хълмовете на местността се запътих към Матера.

 

 

 

 

 
 Местността, където се намира Матера е известна с друг вид къщи – саси. Като цяло всичко там беше като съединено в една огромна къща. Никога не можеш да бъдеш сигурен дали не си навлязъл в територията на съседа. Вкопаните във варовикови скали къщи, оставиха усещането, че града е пораснал върху тях.
Мястото е изпълнено с много история, с много останки от базилики, манастири и  оцелели във времето стенописи от Византийско време.

 

 

 

 

Не съм сигурна, че видях достатъчно, че посетих всичко, което исках, но със сигурност ще се върна отново. Място, което изобилства от вкусни маслини, прясна паста и божествено вино не може никога да ми омръзне.

Ако статията ви е харесала, последвайте  Кексът и Гладът във Фейсбук/Инстаграм за още интересни вдъхновения!

Leave a Reply