Най-хубавото място на света е точно тук!

Когато за пръв път взех в ръцете си тази книга, бях привлечена силно от корицата й. Меки, земни цветове, захар и пръчици канела. Обичам канелата. Привлича ме със своя сладък и едновременно с това пиперлив аромат и вкус. Напомня ми за сладкиши, а това, с което свързвам сладкишите е само едно: Истинско щастие. Веднага си помислих: Очаква ме нещо добро!

А тази мисъл дори не се доближаваше до реалността!

“Най-хубавото място на света е точно тук” е книга, която те кара да поставиш живота си на карта. Да се замислиш за това какъв е и какъв искаш да бъде. Това е книга, която ни кара да вярваме, че в живота няма случайни неща. Свързвам началото й с любимия си цитат: “Когато стигнеш дъното, просто се усмихни. От тук нататък ще става само по-хубаво!”




Ирис, главната героиня, е 36 годишна жена, която остава съвсем сама загубвайки родителите си. Тя живее в бащиния дом, изпълнен с болезнени спомени, от които не може да се отърси, работа, която не може да понася и мисълта да сложи край на мизерния си живот.


И точно, когато е на път да осъществи плана си, съдбата се намесва. Съдбата, в ръцете на шест годишно детенце с балон, което в опит да я изплаши спасява живота й. Опитвайки се да го догони, за да му благодари, че с детските си игри е спасило живота на една изгубена възрастна, Ирис стига до мястото, което преобръща живота й. Кафене наречено “Най-хубавото място на света е точно тук!”.

Там, след поредица от случки Ирис научава важни  на всеки един човек уроци, променящи напълно живота й, карайки я да осъзнае, че всяко нещо се случва с определена цел, носи урок, който трябва да научим:

Често, вперили поглед в миналото, оставяме то да завладее живота ни и да ни дърпа назад.

Често, отдаваме значение само на лошите спомени, вместо да се наслаждаваме на красивите.

Често, вманиачени в нещо, което искаме, не виждаме щастието, което витае около нас и само чака да му позволим да кацне на рамото ни.

Често, мислейки за миналото и притеснявайки се за бъдещето, забравяме да се наслаждаваме на настоящия момент.

Често, обладани от собствените си мрачни и тъжни мисли, не виждаме любовта на близките ни.

Миналото винаги ще бъде част от нас. Както кораб в морето. Можем да оставим котвата на миналото ни да заседне на дъното и да ни държи неподвижни, или да я изтръгнем и да продължим да плаваме по пътя си.
А когато изпитваме трудност да се справим с него, можем да потърсим надежда в магията. Магията на собствените ни мисли, която винаги остава в настоящето. Най-хубавото място на света. Точно тук!

Leave a Reply