Как да се отървеш от чувството на вина и да продължиш напред

Когато си влюбен, често можеш да оставиш здравия си разум в някой шкаф и да се отдадеш на усещанията си без много много да му мислиш. Това, на пръв поглед приказно състояние, може да ти донесе куп проблеми. Казвам го от личен опит.

 

С Д. излизахме само 2 месеца. Време, в което на някои е трудно дори да си запомнят имената, камо ли да създават връзка. Всичко беше на пръв поглед перфектно. Разговорите се получаваха с лекота, разбирахме се добре, времето прекарано заедно беше като приказка. Говорехме си за всичко, включително за това колко ни е хубаво заедно. Така, много бързо забравих за всички уроци, всички преживявания, за миналото. Беше много лесно да си представя бъдещето ни с него.  Просто се отдадох на усещането… може би прекалено много. Защото нали знаеш, когато летиш на високо, можеш много лесно да паднеш и много лошо да се удариш. Е, точно това се случи.

Един ден той просто си тръгна. Искаше да е сам. Свободен. Не му било хубаво в тази връзка. Тръгна си, а аз останах като ударена с мокър парцал, недоумяваща какво се случва. Но, най-лошо беше чувството на вина, което изпитвах. Бях твърдо убедена, че аз съм причината връзката ни да се провали. Че не съм му дала свобода, че не съм била онова, което той търси и куп други неща, които ме изяждаха отвътре. Бях забравила напълно приказката, че за една връзка трябват двама, за разпадането и –  също.

Периода на самообвинение продължи известно време, докато една сутрин не се събудих с мисълта, че нещо не е наред. Как е възможно да съм виновна само аз за разпадането на отношенията ни? Обстойния анализ на връзката ни ( не беше трудно, все пак 2 месеца не са много време), който бях направила, всъщност се оказа плод на ниско самочувствие и чисто желание да бъда обичана ( че кой не иска) . И тук дойде момента за промяна.

Едно от най-трудните неща е да се отървеш от чувството на вина, да приемеш нещата такива, каквито са, и да продължиш напред. Да повярваш, че се е случило, защото нещо много по-добро те очаква. Да забравиш мъката и да се радваш на живота си. Да обичаш отново, първо себе си, след това другите. Ето как да го направиш:

 

  • Приеми, че всеки човек допуска грешки. Отърви се от чувството за съвършенство и се обикни такъв, какъвто си, със своите предимства и недостатъци. Не позволявай на вторите да те завладяват и да те карат да се чувстваш недостоен;
  • Прави нещата, които обичаш. Не се отдавай на тъгата и болката. Сипи си вино, излез да потанцуваш, почети хубава книга, създай си нови мечти;
  • Прекарвай време с хората, които те обичат. Никога не забравяй, че правилните хора ще бъдат в живота ти и няма да си тръгнат, независимо от всичко. Именно те заслужават твоето внимание и обич.
  • Остави миналото да си отиде, но си вземи поука. Всичко се случва с причина. Научи се да извличаш урока от всяка ситуация. Така ще подобриш себе си, а миналото остави там, където му е мястото – зад гърба си.
  • Приеми нещата такива, каквито са. Това беше може би най-трудното нещо за мен. Да приема, че не мога да контролирам всяка ситуация. Когато в крайна сметка успях да го направя, се почувствах освободена и щастлива. Някои неща ще се случат, каквото и да направиш. Затова няма смисъл да се мъчиш излишно или да правиш отчаяни опити да ги промениш. Просто се радвай на живота си.

В крайна сметка се оказа, че чувството на вина прави едно единствено нещо:  вреди на един единствен човек и това си ТИ. Затова, вместо да му позволяваш да те контролира и мъчи, можеш да поемеш контрола и да превърнеш живота си в приказка, с правилните хора в него.

3 Comment

  1. Срамота е, когато красиви, нежни и добри момичета като теб биват наранявани.
    Надявам се поне подобни перипетии да не се отразят на характера ти в отрицателен аспект. Пожелавам ти да срещнеш истинска, изпепеляваща любов възможно най-скоро 🙂

    1. christinnel says: Reply

      Много ти благодаря! <3

  2. Александър says: Reply

    Този, който те е зарязал е абсолютен идиот. 🙂

Leave a Reply