Защо е важно да действаш тук и сега, ако искаш да бъдеш щастлив

Обичах да се обаждам на баба. Освен че даваше страхотни съвети за готвене, топлината, която се усещаше в гласа й беше способна да успокои всяка болка. Спомням си последния ни разговор. Беше една вечер след работа тази година. Студена, януарска, смразяваща вечер.  Бях смазана заради това, че не се намирам там, където искам. Идеята да превърна писането от хоби в бизнес се бе превърнала от налудничава мисъл в мечта, изпълваща цялото ми същество. Но, естествено, не достатъчно силна, за да пребори страха и чувството на сигурност, което носеше работата. Отлагах мечтата си вече с месеци, а това ме изпълваше с гняв към себе си, умора и напрежение.

Баба вдигна с нормалния за възрастен леко изплашен тон и след като чу гласа ми почти се разплака от вълнение. Поговорихме си: “Как си?” ,”Какво яде днес?”, “Кога ще си дойдеш, ще направя кекс?”, “Да не си отслабнала още?” “Нямаш ли си гадже вече?”. Накрая ми каза, както обикновено:

 

“спокойно, всичко ще се нареди, имай вяра!”

 

Тя толкова силно вярваше в думите си, че нямаше как да не споделиш мисленето й. Всичко винаги се нарежда. Просто трябва да имаш търпението да изчакаш подходящия момент. Никога не подхождаше със съмнение. Само с лек страх.  Успокоих се, не за дълго. На следващия ден се случи: баба вече я нямаше. Новината дойде като гръм от ясно небе имайки в предвид фактът, че тази жена на 86 години имаше повече енергия и сили от мен, на 26.

И там някъде, сред всички сълзи и спомени за щастливи мигове и вкусни десерти, които никога повече няма да има,  се появи мисълта: “Колко непредсказуем е животът!”. Ами, ако и аз умра утре? Да, да не съм на 86, но пък кой ти гледа някакви си цифри. Помислих си за всички неща, които искам, но които не съм имала смелостта да преследвам и се изплаших. Оказа се, че имам повече неосъществени мечти от такива, срещу които стои отметка в списъка. Разстроих се още повече. Така ли ще си отида? С мечтите си вместо със спомени и красиви преживявания? Не ми трябваше много време за мислене. Бях го мислила вече толкова много, че нямах сили за повече мисли и анализи.

На следващия ден напуснах работа… Нямах ясен план за действие. Единственото, което знаех, е че живота е прекалено кратък, за да отлагаш. Да, понякога е трудно, доста често бих казала. Но да преследваш онова, в което вярваш си заслужава всяка емоция, без значение дали хубава и лоша. А винаги, когато губя вяра си спомням за баба и думите й: “Имай вяра, всичко ще се нареди”.

Баба имаше рожден ден през август, и именно затова, сега е моментът на този пост, за да остави спомен за един човек, който ми е дал не само името си, но и вярата, добрината и рецептата за най-хубавия кекс на света.

Затова, ако още се чудиш защо незабавно да започнеш да преследваш мечтите си, ето няколко предложения:

  • Утре може и да не дойде. Като цяло подходящият момент няма да дойде;
  • Колкото по-бързо го направиш, толкова повече време ще имаш да се радваш на мечтата си;
  • Ще се научиш да следваш собствения си път и да не отдаваш толкова внимание на мнението на останалите;
  • Никой никога няма да разбере как се чувстваш. Затова не чакай съмишленици. Вярвай в себе си и в това, че си си напълно достатъчен, за да постигнеш онова, което искаш. Баба никога не чакаше подкрепа. Действаше със замах;
  • Ако откриеш съпротива в лицето на близките си, не им се сърди и не се настройвай срещу тях. Приеми, че всеки има различно мислене и продължи по своя път, но не спирай да им даваш от обичта и подкрепата си;
  • Съдбата обича смелите. В моментът, в който се пребориш със страха си и се осмелиш да направиш първата крачка, тя ще направи всичко възможно, за да ти помогне.

 

Просто повярвай и всичко ще се нареди!

Leave a Reply