Думите, които промениха изцяло отношението ми към мъжете и връзките

Спомням си първото си гадже. Беше преди много години, а аз бях много влюбена. В началото, както във всяка връзка, всичко беше чудесно. Пеперуди в стомаха, откраднати целувки и желанието първата любов да остане и последната. Наивно нали?

Няколко месеца по-късно тази идилия свърши. Аз вече бях хлътнала, а той сякаш ме приемаше за даденост. Спря да полага всякакви усилия и дори често забравяше за мен. Можеш ли да познаеш кой страдаше най-много от това? Да, Аз.

Искаше ми се нещата да се променят, всичко да е като в първите седмици. Но не знаех какво да направя. Последваха няколко месеца драма, сълзи и скандали. Молех се за промяната и постоянно му повтарях с кое ме наранява и какво искам да бъде различно. Естествено, без никакъв резултат. Бях попаднала в капана на връзка, която не ме прави щастлива по никакъв начин, а не можех да си тръгна. Защо? Защото още не знаех как работят връзките точно.

Един ден попаднах на статия със заглавието: “Мъжете и промяната”.

Очите ми светнаха. Сякаш с магическа пръчка бях получила отговора на молбите и надеждите си. Благодарих на Вселената за подаръка и започнах да търся нещото, което ще го накара да се промени.

Това, което прочетох, обаче, нямаше нищо общо с онова, което очаквах. Думите в статията ме удариха като с мокър парцал, събуждайки ме от заблудата, в която бях затънала:

“Не се опитвай да промениш един мъж. Приеми го такъв, какъвто е, или продължи без него”.

Тази мисъл се запечата в съзнанието ми като татуировка. Беше освобождаващо. Спомнях си я всеки път в който се появяваше желанието да го променям и не предприемах никакви действия. Много скоро се разделих с първата си голяма любов. Не можах да го приема такъв, какъвто е. Затова спасих и двама ни от драмите на една обречена връзка.

Последва друга. Такава, която изискваше аз да се променя. Така попаднах от другата страна. Karma is a bitch, right?

Разбрах колко ужасно е да обичаш човек, който иска да се промениш почти напълно, за да сте заедно. Чудех се, защо изобщо е с мен, след като явно нищо не правя както трябва? Разбрах и колко много съм сгрешила в предната си връзка.

И отново месеци на страдание и драми, а изречението от онова списание вече прие друга форма. В любовта нещата не стоят по този начин.  Не става въпрос за това дали си мъж или жена. И въпреки че съм против правилата, опитът ми създаде няколко, които мисля, че създават идеалната връзка между двама души (ДА, такава съществува, виждала съм го с очите си!):

 

  • Любовта е избор. Ти избираш човека с когото да бъдеш, избираш както неговите хубави, така и лошите му черти. Той трябва да направи същото с теб. Не мислеше, че имаш само хубави качества, нали?
  • Любовта е приемане. След като си го избрал, трябва да го приемеш такъв, какъвто е. Ако не можеш, не го мъчи с изискванията си, а потърси друг, който отговаря на тях.  И не чакай да попаднеш в обратната ситуация, за да осъзнаеш това. Гадно е!
  • Любовта е подкрепа. Не просто да го избереш и да го приемеш, а да подкрепиш мечтите му, копнежите му и онова, което го прави щастлив, дори да не го разбираш напълно.
  • Любовта е свобода. Любовта означава да оставиш един човек да бъде себе си, изцяло. Да бъдете свободни и двамата да вървите по собствените си пътеки и в същото време да сте двойка. Много хора се отказват от мечтите си в името на връзката си, без да осъзнават, че щастливата връзка трябва да ги окуражава и да им дава още повече сили да ги преследват.
  • Любовта е благодарност. Да откриеш човек, който те кара да благодариш всеки ден на Вселената, че го е изпратила в живота ти. И да му показваш всеки ден колко си щастлив, че е до теб.

 

И в заключение. Този човек ще се появи, когато си готов. Когато си научил уроците си и можеш да погледнеш на любовта не със съзнанието, а със сърцето си. Когато можеш да създадеш връзка не, за да не умреш сам, а защото срещу теб стои човек, който те кара да вярваш в чудеса!

Leave a Reply