В търсене на идеалната среща

“Страстта е като светкавица – можеш да направиш снимка на светкавица, но не можеш целия си живот да изживееш като светкавица.”-Хорхе Букай

Имало едно време…

не много отдавна, в не много далечна страна, един мъж и една жена. Той бил запленен от големите й красиви очи и детския й смях, а тя, от неговата чаровна усмивка. Една вечер той я поканил на среща. Отишли на кино, купил пуканки и се смяли цяла вечер на филма. След това  я изпратил до вкъщи и на вратата се целунали.
След няколко дни се видели отново. Говорили си с часове. Всеки от тях разказал за себе си, хобитата си, любимите си приятели, страховете си. Говорили си, смели се, забавлявали се, целували се,  сближавали се…
След няколко такива излизания, при поредната му кавалерска проява да я изпрати до вратата, целувката продължила малко по-дълго от обичайното и завършила… на следващия ден.




Звучи като приказка нали? Или много добре режисиран филм. Но нали всяка героиня има истинска версия и всяка случка е по някакъв начин свързана с реалността?

Сега нещата стоят малко по-различно.Никой няма време да чака няколко срещи преди да позволи на другия да му стане по-близък от останалите. Нямаме време да показваме на този срещу нас прекрасната си същност. По-лесно е просто да спим с него, без много много приказки.  Днес повечето срещи се състоят в следното: тъмна задимена дискотека, няколко питиета, малко танци и завършваме с “Ела у нас тази вечер!”.
На следващата сутрин той си тръгва и може никога повече да не го видиш. А той ще те запомни като някоя, която е забил в дискотеката, може дори и името ти да не разбере. Или пък да се виждате от време на време, ей така, за секс. Все пак си имаме нужди.
Какво стана с класическите срещи? В отпуск ли излязоха? Или ние станахме толкова цинични, че решихме сами да ги извадим от картинката? Първо секса, пък за другото, ако остане време. А то често не остава. От кога сме такива експерти по човешка природа, че дори в леко нетрезво състояние и на тъмно можем да преценим човека, с когото се каним да споделим най-интимното си място, своята сексуалност, себе си и спалнята си?
Какво стана с целувките? Преди време първата целувка беше знак за началото на една връзка. Днес, тя е … нищо. Имаше го и правилото на трите, петте и т.н. срещи преди някой да получи правото да прекрачи входната врата.

И в крайна сметка, колко хубаво би било да откриеш някого, който да те погледне и да види нещо повече от малко коте или готини мускули, да вижда самия теб. Но за това е нужно повече време от една вечер и повече търпение. Така се градят взаимоотношения.
 

Leave a Reply