В кого си влюбена?

“Живеят само влюбените, останалите просто съществуват.”
– Уилям Шекспир
Да бъде влюбен. Мечтата на всеки човек. Да усети онова вълшебно чувство, което го кара да бъде лек като перце, да вярва в чудесата и  вижда света като едно по-красиво място. Обичта е емоцията, която прави човек най-веселия, добър и щедър човек на света. Появява се онази леко налудничава усмивка, онзи блясък в очите, който кара всички да мислят, че или си луд, или влюбен… или лудо влюбен. В тези моменти непременно се появява въпросът: “В кого?”.  Всички искат да знаят коя е мистериозната личност, която те кара да губиш разсъдъка си и да късаш маргаритки с думите “обича ме”, “не ме обича”…

Ами ако няма човек, в когото да съм влюбена? Ако съм просто влюбена, не в някого, а в нещо, което ме прави щастлива, кара ме да се усмихвам и да забравям за всичко останало… даа може да го няма онзи THE ONE, в когото да съм влюбена, но има много други неща, които да предизвикат пеперудения рояк в стомаха ми, смеха без причина и чувството на лекота, което изпитват ходещите по розови облаци влюбени.  Все пак любовта е чувство, което идва отвътре. Когато си щастливо влюбен в собствения си живот и му се радваш с цялата радост, на която си способен, то така ще привлечеш и други, които да се влюбят в теб.




Та в какво съм влюбена аз: влюбена съм в слънцето, което гали или направо пари с лъчите си кожата ми, влюбена съм в синия цвят на безоблачно небе, в безкрайното море … влюбена съм в лятото, в усмивките на хората, в децата, които просто са щастливи без да има някаква причина (между другото възрастните могат да научат много от тях, но това е друга тема), влюбена съм във влюбените хора, и желанието им постоянно да изразяват любовта си един към друг държейки се за ръка на улицата… Влюбена съм в моментите “за мен”, в които мога да се наслаждавам на собствената си компания и чаша вино и да правя… ами каквото ми се прииска на момента. Обичам дългите, безцелни разходки. Обичам модата и възможността, да изразяваш себе си чрез нея. И на последно място, но не по значение: влюбена съм лудо в своите приятели, защото те са най-страхотните приятели, обичам всеки миг с тях: От бурните вечери, завършващи чак на следващия ден по обяд,  до трудните моменти, в които ме правят по-сигурна и уверена в себе си….
И след всички тези неща, които обичам до полуда, нямам нужда от някого, който да ми носи това чувство. По скоро бих искала някого, на когото да давам от своята любов! Защото да даваш понякога е по-хубаво и зареждащо от това да получаваш! 

Leave a Reply