Би ли излизал със себе си?

Истинската любов не идва при вас – тя трябва да бъде вътре във вас.
– Джулия Робъртс


Лежа си в леглото посред нощ и си мисля. Доста често виждам хора, които твърдят, че те няма да намерят идеалната половинка (признавам си, понякога и аз съм една от тях). А всеки го иска, търси или чака.  Онзи специален човек, който да превърне живота ти в приказка, да те прегърне и всички грижи да изчезнат, да те обича такъв, какъвто си…




Естествено, след няколко провалени връзки, много сълзи и разбито сърце,  надеждата сякаш започва бавно да умира. Вместо с любов, сърцето ти е изпълнено със страхове и болка. Така още повече се фокусираш върху търсенето на идеалния партньор, който, според твоите представи, трябва да излекува болката и да те накара да забравиш за миналите разочарования. Да, ама не. Това е реалния живот, не приказка. А в него, нещата не стоят по този начин. 
Наскоро открих един цитат, който ме накара да се замисля за връзките, любовта и този специален човек.

“Не търсете идеалния партньор. Бъдете идеалния партньор!”

И в главата ми изникна въпроса: Ако бях мъж, бих ли излизала със себе си?

Замислих се. Резултата от мисленето не беше много добър, но пък подейства освобождаващо. 

Дали не е  по-добре, вместо да седиш и да се чудиш “къде е той?” “изгубил ли се е някъде?” “влак ли го е блъснал?” “как да го намеря?”, да направиш нещо, за да се доближиш поне малко до собствените си критерии. Ми не може да си пристрастен към пастички и да искаш гадже с тяло на модел. Не може и да си безработен, потънал в дългове и да искаш точно обратното от човека до теб. Знаем, или по-скоро ни учат, че човек привлича това, което е. Та, ако искаш красив, амбициозен, забавен и мил човек да бъде твоята половинка, то трябва да се замислиш, дали той също не търси тези качества у бъдещия си партньор. Естествено, вярвам, че човека до теб трябва да те обича такъв, каквито си, но можеш поне да се постараеш да отговориш на собствените си изисквания. А ти можеш ли?



Осъзнах, че нямам право да изисквам от човека до себе си неща, които аз самата не мога да изпълня. И в един момент просто реших: ще насоча енергията си не в търсене на идеалния, а в усилия да се превърна в идеалната… за себе си. Така, когато аз притежавам всички качества, да бъда идеалната си половинка, той сам ще се появи на хоризонта. Това става с няколко стъпки: 

  • Много е важно да знаеш какво искаш от партньора и връзката си;
  • Запиши всички качества, които намираш за привлекателни на лист;
  • Отдели време на всяко едно от тях и помисли до каква степен ти отговаряш на тях;
  • Ако откриеш някое, което при теб липсва, захващай се да го развиеш. И бъди честен със себе си. Знам, че може и да бъде трудно да се изправиш срещу слабите си страни, но повярвай, правиш го за свое добро.

Така ще започнеш да развиваш себе си и ще привличаш в живота си все по-стойностни и ценни хора. А кой знае, сред тях може да бъде ТВОЯТ човек.

Та, ако си създадеш свой собствен списък с критерии, колко отметки ще сложиш за самия себе си?
Ако статията ви е харесала, последвайте  Кексът и Гладът във Фейсбук/Инстаграм за още интересни вдъхновения!

1 Comment

  1. Всъщност идеални хора няма.Но,забелязвам,че когато дълго време не можешда срещнеш подходящия партньор се случва едно от следните две неща- критериите стават нереални или обратното – занижават се страшно много.

Leave a Reply